|
гъ̀рлен, -а, -о, прил. 1. Който се отнася до гърлото. Гърлени болести. 2. За глас — дебел, груб. И той запяваше нещо с глух и гърлен глас. Йовков. □ Гърлени гласни или съгласни (езикозн.) — звукове, които се учленяват в задната част на устната кухина; задноезични гласни или съгласни; гутурали.
|