|
гъ̀рлест, -а, -о, прил. 1. Обикн. за глас — който е силен, който се произнася от цяло гърло. От тука някой да извика, гдето е с по-гърлест глас, всеки ще чуе. Вазов. Изведнъж весел, гърлест смях екна в стаята. Йовков. 2. За човек — който има силен и звучен глас. Царска воля да обади / вика гърлест глашатай. П. П. Славейков.
|