|
гърмèж м. 1. Пукот, гръм от оръжие изстрел. Късно сутринта домакинът на къщата чу гърмеж от револвер. Вазов. Откъм позициите не се чуваха топовни гърмежи. Йовков. 2. Силен шум, трясък, бумтеж. През листака достига до слуха ми вече глухият гърмеж на водопада. Вазов. || Рядко. Гръмотевица, гръм. Бурята почна. Силни гърмежи, предшествани от светкавици, зацепиха въздуха. Вазов.
|