|
гърмя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. гърмя̀л, -а, -о, мн. гърмèли, несв., непрех. 1. При дъжд или буря — гърмѝ (безл.): чува се гръм, трясък, тътнеж; трещи. Ето черен облак се задава, светна се, гърми. Йовков. 2. Произвеждам гърмеж с огнестрелно оръжие; стрелям. От ранни зори още ловците пуснаха кучетата в рядката ниска кория и гърмяха цял ден. Елин Пелин. Четирите топа престанали бяха да гърмят и като че стояха неми свидетели на битката. Вазов. 3. Издавам силен глас, звук, трясък, шум; ехтя, еча, буча, кънтя. Гласът му все гърмеше и се чуваше из цялата къща. Йовков. Около него гърмеше лудешки смях. Йовков. Воденицата глухо гърмеше. Елин Пелин. Планинските водопади гърмяха наблизо и пълнеха цялата околност с диво ехтене. Вазов. 4. Изпълнен съм със звук, глас, шум; ехтя. 5. Само 3 л. Прен. За вест, слава и др. — разпространявам се бързо и шумно. Най-много гърмеше славата на генерал Тотлебен и генерал Скобелев. Вазов.
|