|
гърнè, мн. гърнèта и гръ̀нци, ср. Объл глинен съд с широк отвор за варене на ястие или за наливане на течности. Друго ако не, барем едно гърне боб ще стои и ще ври на огъня. Йовков. □ На всяко гърне меродия (послов., подигр.) — за човек, който се меси във всяка работа. Нощно гърне — съд за ходене по естествена нужда. Търкулило се гърнето, та си намерило похлупака (послов., подигр.) — за лица с еднакъв нрав и вкус.
|