|
гъ̀рча се, -иш се, мин. св. -их се, несв., непрех. 1. Превивам се, свивам се. Кога светна пак ламбицата, Топал Хасан се гърчеше в предсмъртна агония. Вазов. Няколко тежко болни лежат и се гърчат. Л. Стоянов. 2. За змия, червей и др. — вия се, извивам се при движение. Косата се размахва, открива се някое гнездо или уплашен смок се гърчи под косата и бяга. Йовков.
|