гъ̀ска ж. 1. Едра водна птица, домашна или дива, обикн. бяла. Аnser. Манолаки поразгледа какво има на чифлика, погледна към кладенците, гдето около изсъхналите улуци се въртяха гъски и прелитаха гълъби. Йовков. Над блатото се вият усамотените групи на дивите патки, диви гъски и тежки жерави. Вазов. 2. Прен. Разг. Ирон. Глупав човек.
|