|
гъст, -а, -о, прил. 1. Който се състои от много и разположени близко един до друг еднакви предмети, неща. Противоп. рядък. От две страни гъсти шубрачки притискат тясната пътека. Вазов. Гъста зелена трева покрива ливадите. Елин Пелин. Той се провира напред през гъстата навалица от мъже, жени и деца. Караславов. Тя имаше сини очи, които от гъстите ресници изглеждаха черни. Йовков. Гъста коса. 2. За течност, каша и под. — неразреден. Противоп. рядък. Гъсто мляко. Гъста каша. 3. За облак, дим, мрак и др. — плътен, непрогледен. Над морето / надвиснала е гъста утринна мъгла. Величков. В гъстия облак от прах и дим едва се виждаме. Л. Стоянов. Лозите, които висяха над него. правеха мрака още по-гъст и по-тайнствен. Вазов. || За сянка — дебел. Спокойно почивахме под гъстите букови сенки край един шумлив поток. Елин Пелин.
|