Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
г
га
гв
гд
ге
ги
гл
гм
гн
го
гр
гу
гъ
гь
гю
гя
гьол
гьон

гьол, гьòлът, гьòла, мн. гьòлове и гьòлища, гьòла (сл. ч.), м. (тур.). Разг. Насъбрана и застояла вода; локва, блато. Пред нас пътеката се пресича от широко разляна вода, която се влива в голям и мътен гьол. Влайков. Вадички и горски потоци, блата и гьолища, бари и мочури — всичко пресъхна. Елин Пелин. Всяка жаба да си знае гьола. Погов.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.