Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
г
га
гв
гд
ге
ги
гл
гм
гн
го
гр
гу
гъ
гь
гю
гя
гювеч
гюл
гюле
гюлов
гюловица
гюм
гюме
гюрук
гюрултия

гюлè, мн. -та, ср. (тур.). 1. Остар. Желязна топка, която се изхвърля от артилерийско оръдие при стрелба. Този (топ) беше изкаран, за да опитат гърмежа, гюлето му и далнобойността му. Вазов. 2. Спорт. Желязна топка за тласкане при състезание.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.