г
га
гв
гд
ге
ги
гл
гм
гн
го
гр
гу
гъ
гь
гю
гя
| гювеч
гюл
гюле
гюлов
гюловица
гюм
гюме
гюрук
гюрултия
|
гюрултѝя ж. (тур.). Разг. Голям шум, врява, караница. Чувам, загърмяха пушки. Дигна се една гюрултия, един вик и все там, пред къщата, под дървото. Йовков.
|