Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
д
да
дв
де
дж
дз
ди
дл
дн
до
др
ду
дъ
дю
дя
да
даалии
давам
давам се
даване
давене
давилов
давление
давност
давя
даден
даденост
дажба
дажбен
даждие
даже
дайре
даки
дактил
дактилен
дактилоскопичен
дактилоскопия
далавера
далак
далачен
далеко
далекобоен
далекоглед
далекогледен
далекогледство
далекомер
далекомерен
далекопровод
далекопроводен
далеч
далече
далечен
далечина
далечко
дали
далия
далматинец
далматинка
далматински
далнина
далновиден
далновидност
далтонизъм
далтонист
далтонистка
дам
дама
дамаджана
дамар
дамаска
дамаскин
дамаскинар
дамаскински
дамаскиня
дамга
дамла
дамоклев
дамски
дамят
дан
данаец
данак
даначе
дангалак
дандания
данни
дано
дансинг
дантела
дантелен
данък
данъкоплатец
данъчен
даоизъм
даоистки
дар
дара
дарак
даракчийница
даракчийски
даракчия
дарба
дарвинизъм
дарение
дарител
дарителка
дармоед
дарование
даровит
даровитост
даром
дарувам
даруване
дарчин
даря
дарявам
даряване
даскал
даскалица
даскалски
даскалувам
даскалуване
даскалък
дата
дателен
датирам
датиране
датски
датчанин
датчанка
дафина
дафинов
дача
дачен

дàвам, -аш, несв.; дам, дадèш, мин. св. дàдох, пов. дай, дàйте, прич. мин. св. деят. дал, прич. мин. страд. дàден, св., прех. 1. Поднасям някому нещо, за да го вземе; връчвам. Дядо Хаджия, казва момченцето, тато ма проводи при тебе да ми дадеш твоята жълта бъклица. Каравелов. Ела, бре Андрешко! Пари ще ти дам, колкото искаш! Елин Пелин. Когато имаш треска, не ти ли дават да гълташ нещо? — повтори той. Дим. Димов. Дадоха сладко, после кафе. Вазов. Дай ми, дяконе, ключа на портата. Вазов. || Поверявам. Баща ни те даде на моите ръце. Елин Пелин. || Отпускам някому нещо. Давам стипендия. Давам помощи. 2. Разг. Плащам, харча. Че аз си плащам, господине! — Но от една неделя, нищо не сте давали. Вазов. Ще иде бай Ганьо у него (Иречек): защо ще си дава паричките по хотели? Ал. Константинов. 3. Разг. Продавам. Плетеше кошове и ги даваше за парче хляб на селяните. Елин Пелин. Препънах се по едно време в една купчина ряпа. Как я даваш? — питам, ей тъй, колкото да река нещо. Чудомир. 4. За цена, възраст и др. — определям. Продавачът дълго се бори. Еньо бе упорит. Той даде една цена и остана там. Елин Пелин. Давам му не повече от 30 години. || За време, срок — предоставям. Слушай, господине, давам ти три часа срок да се очистиш от тука. Вазов. Дайте ми един месец — всекиго ще туря на мястото. Стаматов. 5. Позволявам, разрешавам. Стига! Не ти давам да пиеш капка повече. Елин Пелин. || В съчет. с отвл. същ. като възможност, почит, основание и др. — допускам, създавам. Давам му възможност да говори. Това даде повод за спор. 6. Устройвам, уреждам. Тази вечер капитанът на парахода ни даде вечеря. Г. Белев. През целия следобед на уречения ден учителите репетираха комедията. — Ах, години, години! — казваше тя. — Какво беше, когато и ние едно време давахме представления! Караславов. Давам концерт. Давам забава. || Разг. Представям. Какво дават днес в операта? 7. Доставям, нося, раждам. Рапицата е пo-ценна от слънчогледа, защото дава по-големи доходи. Битата крава мляко не дава. Послов. Див глог питомно грозде не дава. Послов. 8. В съчет. с някои съществителни — върша това, което изразява съществителното, напр. давам гласност — разгласявам; давам заповед — заповядвам; давам клетва — заклевам се; давам кураж — окуражавам; давам обещание — обещавам; давам обяснение — обяснявам; давам отговор — отговарям; давам отпор — упорито се съпротивлявам; давам сведения — осведомявам; давам съгласието си — съгласявам се; давам съвет — съветвам; давам си труд — трудя се, полагам усилия; давам урок — а) уча, обучавам. б) служа за назидание и др. (прен.). 9. Само дам в пов. накл. ед. ч. с личните местоимения в дат. пад. (прен.) — имам силно влечение към нещо. На мене ми дай да ходя, да скитам. Йовков. Илчовичина Цвета за него ли е? Неговата душа с това не може да се напълни. Нему му дай богатство. Елин Пелин. давам се, дам се страд. Китка се дава за обич, / кога се зора зазори. П. Р. Славейков. □ Взел-дал (разг.) — не струва вече за нищо, негоден е. Давам дума (разг.) — обещавам. Давам думата на някого — разрешавам на някого да говори пред събрание. Давам душа за нещо (разг.) — много обичам. Много ти е сладка чорбицата, бабичко, душата си давам за джоджен. A. Каралийчев. Давам душата си за някого или за нещо (разг.) — много обичам някого или нещо и съм готов да жертвам всичко за него. Патриот е, душа дава / за наука, за свобода. Ботев. Давам мило за драго (разг.) — готов съм на всякакви жертви. Давам пример за нещо — соча, показвам пример за нещо. Давам пример за доблест. Давам пример на някого — служа за пример на някого. Давам ритник (разг.) — изгонвам. Давам тон — а) Посочвам основния тон, тоналността на песен преди пеене. б) Прен. Играя ръководна роля в нещо, влияя върху развоя на нещо. Дай боже! — израз на пожелание. Дал бог добро! — отговор на поздрав. Имам да давам на някого (разг.) — дължа някому нещо. Не давам мира на някого (разг.) — безпокоя, тревожа някого. Не дай боже! — израз на опасение. Пей давам за нещо (разг.) — силно желая, обичам нещо. Повечето от тия селяни бяха сърненци и, гдето се казва, пей даваха за кавга. Йовков. Пет пари не давам (разг.) — не се тревожа, не се безпокоя. Ще му дам да разбере (разг.) — израз на закана.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.