|
дàвя1, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Стискам силно някого за гърлото, за да го умъртвя; душа, удушавам. Черният жребец е толкова лют и ревнив, не, ако се случи да мине наблизо някоя каруца, излиза от хергелето, спуска се като зло куче върху конете на каруцата и иска да ги дави. Йовков. || Прен. За дим, мъгла и др. — задавям, задушавам. 2. Прен. Мъча, измъчвам. В това същото време той чувстваше, че нещо го дави в гърдите. Влайков. давя се взаим. Петър разбра какво беше станало: кучето и вълкът бяха се давили и късали цяла нощ. Йовков.
дàвя2, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Потапям във вода, за да умъртвя; удавям. Те, вместо да обесят, взели да давят кучето в реката. Ал. Константинов. 2. Прен. Потискам, убивам. Един злобен ропот се понесе от недоволните души и отчаяните сърца, които почнаха да давят с вино и ракия тъгата и мъката си. Елин Пелин. давя се непрех. Чу се, че искала да се дави, че баща ѝ я стигнал до яза. Йовков.
|