|
далèче и (съкр.) далèч нареч. 1. На голямо разстояние от нещо; надалеч. Противоп. близо. Само далеч блещукат слаби светлини — може би села или складове. Л. Стоянов. Ти помниш ли поне един моряк, / не хвърлил жаден взор далеч / там, гдето в гаснещата вечер / дъхът на тропика се чувства? Вапцаров. Крушата не пада по-далеч от корена си. Послов. || Удвоено — за усилване. Далече-далече нейде дружни момински гласове излека бяха подели жетварска песен. Елин Пелин. 2. За време — преди или след продължително време. Лятото беше далече. Елин Пелин. Погасва споменът далече, / и миналото е мечта. Лилиев. □ Далеч не (рус., Книж.) — съвсем не. Това далеч не отговаря на истината. Далеч съм от нещо — чужд съм на нещо. Грижа за общи интереси, мисъл за правда и ред в селото — далеч са тия работи от него. Влайков. Отивам (стигам) далеч — а) Развивам се бързо; напредвам. Кооперативно стопанство с частен добитък няма да отиде далече. Кр. Григоров. б) Прекалявам. Гроздан не се разкайваше, но сам разбираше, че е отишъл твърде далеч. Йовков.
|