|
далечинà ж. 1. Далечен простор. Параходът се отдалечава все повече и повече и се губи в далечината. Йовков. Та вслушваш се в есенните хали / с взор впит във морските далечини. К. Христов. 2. Само ед. Голямо разстояние; отдалеченост. Екът на това име, въпреки далечината на епохата и местата, гдето бе гърмяло, бе проникнал и в тоя ъгъл и останал пресен до него ден. Вазов.
|