|
дамгà ж. (тур.). Остар. Следа от удар, притискане, горене и др.; белег, петно. Нали все нея викат, когато има мъртвец, отишла тя, окъпала го, ама забелязала, че имал сини дамги по шията. Йовков. До днес от прангите личат ми по нозете дамги. П. П. Славейков.
|