|
дан1 междум. 1. За наподобяване на гръм от огнестрелно оръжие. Той извади револвера си и — дан! дан! дан! — даде няколко изстрела във въздуха. Йовков. 2. За наподобяване на камбанен звън. Дълбока нощ. И изведнъж — камбана: Дан! дан! дан! дан! К. Христов.
дан2, мн. няма, ж. Старин. Данък. Четете да знайте, що в стари години, / по тез земи славни вършили деди ни, / как със много кралства имали са бран / и от царе силни вземали са дан. Вазов. □ Отдавам дан — отдавам някому дължима почит. Плащам дан (книж.) — плащам данък, понасям последиците от известни свои постъпки или увлечения.
|