Речник

длъ̀жен, -жна, -жно, мн. -жни, прил. 1. Който има да плаща дълг, да дава. Плащаха му по някой и друг лев, който той вземаше отнапред и винаги оставаше длъжен. Йовков. 2. Който има, който трябва да изпълни някакъв дълг, някакво задължение; задължен. Когато отечеството се намира в опасност, ние сме длъжни да му помогнем с всичките си сили, да му дадем дори живота си. Л. Стоянов. Той е началник и аз съм длъжен да изпълня заповедите му. Елин Пелин. □ Не оставам длъжен (разг.) — веднага остро реагирам срещу някого или нещо. Но и Теодосий не остана длъжен: той го подритна по християнски така, че отец Василий едва не събори един от свещниците. Смирненски.