д
да
дв
де
дж
дз
ди
дл
дн
до
др
ду
дъ
дю
дя
| длаб
длан
длето
длъгнест
длъж
длъжен
длъжник
длъжница
длъжност
длъжностен
|
длъжнѝк, мн. -ци, м. Лице, което има да дължи, да плаща дълг. Хаджи Генчо се ухилил така, както се ухилва длъжник, когато неговият кредиторин се съгласи да почака още няколко месеца. Каравелов.
|