д
да
дв
де
дж
дз
ди
дл
дн
до
др
ду
дъ
дю
дя
| длаб
длан
длето
длъгнест
длъж
длъжен
длъжник
длъжница
длъжност
длъжностен
|
длъ̀жност, -ттà, мн. -и, ж. 1. Служебно място в учреждение или предприятие, свързано с изпълнението на определена работа; служба, пост. Той получи някаква длъжност в интендантското управление и дойде в България. Вазов. Той е бил съвестен като чиновник и на длъжността си не е гледал през пръсти. П. П. Славейков. Вакантна длъжност. Встъпвам в длъжност. Освобождавам от длъжност. 2. Остар. Дълг, задължение. Счетох за длъжност, госпожо, да ви донеса забравената книга. Вазов. Всеки трябва да знае своите права и длъжности.
|