драг, -а, -о, прил. 1. Който внушава сърдечни чувства; мил, скъп, обичен, приятен. Мили ми са планините / и на север, и на юг; / драги ми са равнините, / набраздени с наший плуг. П. Р. Славейков. И всякой гост у Ралица е драг / и радушно причакан гост. П. П. Славейков. || Разг. При обръщение — за израз на интимност, фамилиарност. Драги приятелю, ти се лъжеш. □ На драго сърце, на драга воля — с желание, охотно. Давам мило и (за) драго — давам, жертвам най-милото, най-скъпото си.
|