|
дрàзня, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Сърдя, ядосвам, нервирам някого. Старецът не допущаше лоша мисъл или съмнение против сина си, но това негово поведение го дразнеше. Елин Пелин. || Умишлено сърдя, ядосвам някого; нервирам. Никола се сърди, дразни Димитра и подигравателно имитира гласа му и изражението на лицето му. Йовков. Често ще го видите да гони децата около селската чешма, да влиза в някой двор, да дразни кучетата. Елин Пелин. 2. Карам, предизвиквам да се появи някакво чувство, желание. Дразня апетита. Дразня любопитството. Дразня самолюбието. 3. Физиол. Предизвиквам чувствителност на нервите в даден орган. Силната светлина дразни очите. Острият шум дразни слуха. дразня се страд.
|