дрàсвам, -аш. несв.; дрàсна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. дрàснат, св. 1. Непрех. Веднъж или няколко пъти по веднъж правя резки, оставям тънки следи върху повърхността на нещо. Той драсна няколко пъти със задните си крака по земята. Ем. Станев. 2. Прех. и непрех. Написвам, нарисувам нещо небрежно или неумело. Детето драсна с тебешир по стената и избяга. || Написвам нещо набързо и небрежно. Дали да ѝ драсна няколко прощални думи? Вазов. □ Драсвам клечка кибрит — запалвам клечка кибрит. драсвам се, драсна се възвр. и страд.
|