дрàщя, -иш и (остар.) -еш, мин. св. дрàсках и дрàщих, несв. 1. Прех и непрех. Драскам. Тогава Еньо се обърна, заби остри нокти в лицето на брата си, почна да го драще. Елин Пелин. Седнал в собата край прозореца, до вечерта не вдига глава; драще с гъшето перо на проста халваджийска хартия, мъчи се да пише букви. Влайков. 2. Непрех. Предизвиквам неприятен шум, като драскам с нещо остро по повърхност. Подуши ли Мурджо да приближават чужди хора, скимтеше, дращеше на затворената врата и ръмжеше. Кр. Григоров. Дращя с ножче по масата. || Предизвиквам неприятно усещане. Нещо ми дращи на гърлото. 3. Прех и непрех. За котка — имам навик да драскам. Тая котка дращи. дращя се възвр. и страд.
|