дрèбен, -бна, -бно, мн. -бни, прил. 1. Неголям по размери, по обем; малък. Противоп. едър, голям. Изведнъж там изскочи дребно човече, нито дете, нито възрастно. Йовков. Дребно лице. Дребен на ръст. || Ситен. От сивото снишено небе се посипваха напревара дребни снежинки. Елин Пелин. Зададе се облак тъмен / от към гора, от Балкана: / дали ще е дъждец дребен, / или ще е буря страшна? Ботев. Дребни круши. Дребни зъби. Дребна риба. 2. Прен. Незначителен, нищожен, малък. Поводите на тия караници бяха всякога дребни и нищожни. Елин Пелин. Дребна услуга. Дребни отстъпки. Дребен недостатък. Дребна работа. || Дребнав. Дребни душѝ. Дребни интереси. Дребни сметки. 3. Който има ниска стойност, цена. Дребни разходи. Дребни суми. 4. Иконом. Който е основан на частно владение на неголеми средства за производство. Дребно производство. Дребно стопанство. Дребно предприятие. 5. Който владее неголеми средства за производство и използва наемен труд в ограничени размери. Дребен стокопроизводител. Дребен занаятчия. Дребен стопанин. Дребен собственик. || Който има незначително обществено и икономическо положение. Дребен чиновник. Дребен търговец. 6. Като същ. мн. дребни — монети или банкноти с малка стойност; дребни пари. □ Дребна буржоазия — дребни собственици (селяни, занаятчии, търговци). Дребни деца (остар.) — малки, невръстни деца. Дребен добитък — овце, кози. Дребна шарка — вид шарка. Morbili.
|