Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
д
да
дв
де
дж
дз
ди
дл
дн
до
др
ду
дъ
дю
дя
драг
драгинко
драго
драговолен
драговолно
драголюбен
драголюбно
драгоман
драгост
драгоценен
драгоценност
драгун
дразнене
дразним
дразнимост
дразнител
дразня
дразня се
драка
дракон
драконов
драконовски
драм
драма
драматизация
драматизирам
драматизиране
драматизъм
драматик
драматичен
драматически
драматично
драматичност
драматург
драматургия
дранголник
дране
драпам
драпане
драперия
драпирам
драпиране
драпировка
драсвам
драсване
драска
драскам
драскане
драсканица
драскач
драскотене
драскотина
драскотя
драскулка
драсна
драстичен
драстично
драхма
дращене
дращя
дреб
дребен
дребнав
дребнаво
дребнавост
дребничък
дребно
дребно-
дребнобуржоазен
дребнозърнест
дребнолистен
дребнособственически
дребностоков
дреболия
дребосък
древен
древногръцки
древноримски
древност
дреднаут
дрезгав
дрезгавина
дрезгаво
дрезгавост
дрезина
дремане
дремвам
дремване
дремла
дремлив
дремливо
дремливост
дремльо
дремя
дренаж
дренажен
дренак
дренирам
дрениране
дресирам
дресиран
дресиране
дресировач
дресировка
дреха
дрехар
дрехарница
дрехарски
дрешка
дрешник
дриада
дрипа
дрипав
дрипаво
дрипел
дрипла
дрипльо
дрискам
дрискане
дрисък
дроб
дробен
дробене
дробине
дробинка
дробче
дробя
дрогериен
дрогерист
дрогеристка
дрогерия
дрозд
дропла
друг
другаде
другар
другарка
другарски
другарство
другарувам
другаруване
другарче
други
другиго
другиму
друго
друговерец
друговерски
другоселец
другоселка
другоселски
другояче
дружа
дружба
дружбаш
дружбашки
друже
дружелюбен
дружелюбие
дружелюбно
дружелюбност
дружен
дружене
дружески
дружествен
дружество
дружина
дружинен
дружка
дружно
друм
друмник
друс
друсам
друсане
друсвам
друсване
друскам
друскане
друсканица
друсла
друсна
дръвник
дръвце
дръвче
дръглив
дръгна
дръгнене
дръж
дръжка
дръзвам
дръзване
дръзко
дръзна
дръзновен
дръзновение
дръзновено
дрън
дрънвам
дрънване
дрънголник
дръндар
дрънкалка
дрънкало
дрънкам
дрънкам се
дрънкане
дрънканица
дрънкулка
дрънна
дрънча
дръпвам
дръпвам се
дръпване
дръпна
дръпна се
дръпнат
дръпнато
дръсвам
дръсване
дръскам
дръскане
дръстя
дрязга
дрямвам
дрямване
дрямка
дрян
дрянка
дрянов
дряновица

дрèбен, -бна, -бно, мн. -бни, прил. 1. Неголям по размери, по обем; малък. Противоп. едър, голям. Изведнъж там изскочи дребно човече, нито дете, нито възрастно. Йовков. Дребно лице. Дребен на ръст. || Ситен. От сивото снишено небе се посипваха напревара дребни снежинки. Елин Пелин. Зададе се облак тъмен / от към гора, от Балкана: / дали ще е дъждец дребен, / или ще е буря страшна? Ботев. Дребни круши. Дребни зъби. Дребна риба. 2. Прен. Незначителен, нищожен, малък. Поводите на тия караници бяха всякога дребни и нищожни. Елин Пелин. Дребна услуга. Дребни отстъпки. Дребен недостатък. Дребна работа. || Дребнав. Дребни душѝ. Дребни интереси. Дребни сметки. 3. Който има ниска стойност, цена. Дребни разходи. Дребни суми. 4. Иконом. Който е основан на частно владение на неголеми средства за производство. Дребно производство. Дребно стопанство. Дребно предприятие. 5. Който владее неголеми средства за производство и използва наемен труд в ограничени размери. Дребен стокопроизводител. Дребен занаятчия. Дребен стопанин. Дребен собственик. || Който има незначително обществено и икономическо положение. Дребен чиновник. Дребен търговец. 6. Като същ. мн. дребни — монети или банкноти с малка стойност; дребни пари. □ Дребна буржоазия — дребни собственици (селяни, занаятчии, търговци). Дребни деца (остар.) — малки, невръстни деца. Дребен добитък — овце, кози. Дребна шарка — вид шарка. Morbili.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.