|
дрèвен, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. 1. Който е съществувал в ранна историческа епоха; античен. И кат някой древен библейски пророк, / ... / той хвърли очи си разтреперан, бляд, / към хаоса тъмний, към звездния свят. Вазов. Древният Рим. Древна Елада. || Разш. Който е от много старо време; много отдавнашен, старинен. И когато сетний камък на обгърнатия в пламък / и разруха древен замък се отрони в пепелта, / вий слезнете от конете и земята целунете. Смирненски. Древни обичаи. Древни паметници. 2. Като същ. мн. древните — старите гърци и римляни.
|