дрèзгав, -а, -о, прил. 1. За глас или звук — хрипав, груб по тон, неприятен. Чувам гласа на Захари:... Той е пресипнал, дрезгав, едва се изтръгва от гърлото му. Л. Стоянов. 2. Полумрачен. Дрезгавата нощ допускаше да се видят доста ясно очертанията на чуките и бърдата отсреща. Вазов. Из прозорците на килията надникна дрезгавото утро. Елин Пелин. Дрезгава светлина.
|