дремлѝв, -а, -о, прил. 1. Който е склонен към дрямка; сънлив. Той беше едър, с брада на ефенди, с изпулени дремливи очи. Вазов. 2. Който приканва към сън; приспивен. Чуват се само монотонните и дремливи удари на дъжда. Йовков.