дрèмя, -еш, мин, св. -ах, несв. 1. Намирам се в полусънно състояние, в дрямка. Колко време съм дремал, не зная — но веднага се сепнах и скокнах в просъница, разбуден от големи викове. Вазов. || Обр. А грей замислено луната, / морето дреме, ветрец вей. Яворов. Върбите край реката дремят и нито едно листо не трепва по тях. Йовков. 2. Прен. Не действам, стоя безчувствен; не съм деен. Турската власт, която до сега престорено дремеше, реши да действа. Вазов. 3. Прен. Оставам скрит. Отечество, не си ли достойно за любов? /... Какъв ли свят прекрасен в теб още скрит остава? / Какви ли тайни дремят, богатства, красоти / по твоите долини, поля и висоти? Вазов.
|