|
дрèха ж. 1. Предмет от плат или кожа, с който човек се облича. Всички имат еднакви дрехи — син панталон и синя блуза от док. Караславов. Под байрак лични юнаци, / напети в дрехи войнишки, / с левове златни на чело, / с иглянки пушки на рамо / и с саби-змии на кръста. Ботев. Той се напъна напред, изсули се из дрехата си и я остави в ръцете на гонителя си. Вазов. Горна дреха. Връхна дреха. Долни дрехи. Работни дрехи. Граждански дрехи. 2. Само мн. Разш. Диал. Горно и долно облекло и завивки. Той отиде в килерчето, дето спяха Панчо и невястата и дето бяха дрехите им, и захвана да изхвърга от там що завърне — черги, възглавници, сукмани. Влайков.
|