дрѝпа ж. 1. Къс от вехт плат; парцал. А дрипата, дето я държиш, то е къс от знамето. Вазов. 2. Само мн. Много скъсани вехти дрехи. Запрягат воловете кой както свари / и струпват в колата завчас, кат чергари, покъщнина, дрипи, деца. К. Христов. □ Налягай си дрипите! (разг.) — мълчи, кротувай!
|