дрѝпав, -а, -о, прил. 1. Който е изпокъсан. Беше облечен във вехтите си дрипави дрехи. Вазов. На гърба му висеше дрипава шарена торба. Вазов. 2. Прен. Който е облечен в изпокъсани дрехи; скъсан. Той се не боеше, под небето спеше, / ходеше замислен, сам си, без другар. / Тая заран млад е, довечера стар, / одеве търговец, сега просяк дрипав. Вазов. Отвсякъде идат хора и бързат нататък... Бедняци, дрипави, с оголени меса. Елин Пелин.
|