|
дроб1, дробът, дрòба, мн. дрòбове и дробòве, дрòба (сл. ч.), м. 1. Обикн. в съчет. бял дроб, по-често мн. бели дробове — вътрешен орган у човек или животни, с помощта на който те дишат. За човека трябва дроб, за да диша, ум, за да мисли. Д. Немиров. Дишам с пълни дробове. Получих възпаление на белите дробове. 2. В съчет. черен дроб — вътрешен орган у гръбначните животни, който служи за отделяне на жлъчка. Възпаление на черния дроб. || Черен дроб на домашно животно, който служи за храна. Изпържих дроб за вечеря. □ Дроб сърма — ястие, приготвено от нарязан черен дроб и ориз, което е обвито в було2.
дроб2, дробтà, мн. дрòби, ж. Мат. Число, което е част от единицата. Десетична дроб. Проста дроб.
|