|
друг, -а, -о, прил. 1. Който не е този (човек или предмет). Минаха през прустове и по други стълби до горния кат. Вазов. Ковачът извади друго зачервено желязо. Йовков. || Не такъв, а инакъв; различен. Стори му се, че той се промени, стана друг човек. Вазов. || Противоположен. На една страна захвърлил пушка, / на друга сабя на две строшена. Ботев. Колоната е изгазила реката и се събира на другия бряг. Л. Стоянов. 2. Като местоим. — друг, -а, -о, за лица от м. р. вин. другиго, дат. другиму. Не този, не онзи. Аз паднах, друг ще ме смени. Вапцаров. Тя била хубава, хубава, друга като нея нямало. Елин Пелин. Казах ви, че дрехите харизах другиму. Вазов. Тате, аз искам Павля, другиго не ща. Йовков. 3. Като числ. Който следва първия; втори, следен, иден. Една му с билки раната върже, / друга го пръсне с вода студена, / трета го в уста целуне бърже. Ботев. Върху очите му падна черна пелена, падна друга, трета, четвърта. Елин Пелин. Дъжд валя и през нощта, и на другия ден. Д. Добревски. 4. Като същ. само ед. ср. другото — всичко останало. Чувал, беше, че се бил метнал на него и станал хайдутин. Другото той научи от него самия. Йовков. □ Без друго (разг.) — без съмнение, непременно. Други ден — денят след утрешния ден. Един на друг — взаимно. Един през друг — в надпревара. Едно-друго (разг.) — някои работи, някои неща. Ще си пренеса едно-друго в града. Йовков. И др. (и други) — и още много подобни неща. Между (покрай) другото — между (покрай) всичко останало. Някой и друг — не много лица, предмети, случки и др. Те правеха това... от скъперничество, за да не похарчат някой и друг лев в хана. Дим. Димов. Прикупи си някоя и друга нива и две ливадки. Влайков. С други думи — по друг начин, инак казано.
|