дрỳжба ж. 1. Само ед. Проява на другарски, приятелски отношения. Една по-интимна дружба свързва двамата. Никола бащински покровителства барабанчика, а той пък му се отплаща с всевъзможни дребни услуги. Йовков. Бойна дружба. 2. Местна организация от членове на Българския земеделски народен съюз. Земеделският съюз извърши една своего рода мобилизация на дружбите си.
|