дружѝна ж. 1. Воен. Остар. Войскова единица по-голяма от рота, по-малка от полк; батальон. О, Шипка! / Три деня младите дружини / как прохода бранят. Вазов. Помощник-командирът на дружината вървеше прав пред всички. Вежинов. 2. Истор. Хайдушка чета. Ти излез, майко, послушай / със мойте братя невръстни / моята песен юнашка — / защо и как съм загинал / и какви думи издумал / пред смъртта и пред дружина. Ботев. Един бе Чавдар войвода — / един на баща и майка, / един на вярна дружина. Ботев. 3. Въоръжена група хора за провеждане на някаква акция. Индже беше на коня си, на конете си бяха и всички от дружината му. Йовков. Бойна дружина. 4. Остар. Група люде, свързани с обща работа, общи занимания и др. До тях дружина жени, насядали напред, плетат и шият. Вазов. Сговорна дружина планина повдига. Погов.
|