друм, дрỳмът, дрỳма, мн. дрỳмове и дрỳмища, дрỳма (сл. ч.), м. (гр.). Остар. Път. Минават си пътници мирно по друма / във утро, през ден и по мрак. К. Христов. Една лъкатушна пътека се изкачваше до върха и водеше към оттатъшната урва — Зли дол, отдето е друмът за Стремската долина. Вазов.
|