дръвнѝк, мн. -ци, м. 1. Здрав, дебел пън, върху който се секат дърва. Вече влизаха в тясно дворче... с ниски дървени постройки в дъното..., с дръвник за сечене на дърва. Вежинов. 2. Диал. Място в селския двор, където са натрупани и се секат дърва за горене. Взе след това дърва от дръвника и ги внесе в къщи. Влайков. 3. Разг. Презр. Тъп, глупав, недодялан човек. Тоя дръвник нищо не знае! — помисли си Бойчо с негодувание. Вазов.
|