дръвцè, мн. -à, ср. Умал. от дърво. Набери дръвца от гората, че да опечем една тиква за Дима. А. Каралийчев. Слънцето е вече високо, голите скалисти хълмове се напичат. става душно. Ни едно дръвце! Скали и пясък, пясък и скали. Л, Стоянов.