дръ̀нвам, -аш, несв.; дръ̀нна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. и непрех. Дрънкам веднъж или няколко пъти по веднъж. На външните врата е окачен звънец. Щом дрънне — аз съм нащрек. Ал. Константинов. Занаглася тамбурата момко млади — ... дрънна лудо теловете за налука — / стар кадия кравай мустак позасука. П. П. Славейков.
|