|
дръ̀нкам1, -аш, несв. 1. Непрех. За предмет, обикн. металически или стъклен — издавам звънливи звукове при удар или разклащане; дрънча. Някъде дрънкат чаши, тракат чинии. Л. Стоянов. Весело звънче кротко и равномерно дрънкаше и пееше като щурче надалече из свежия въздух. Елин Пелин. Ей че затропаха ситно момите! / Пукат колани, дрънкат гердани. К. Христов. Дрънкат окови. 2. Прех. и непрех. Удрям някакъв предмет, обикн. металически, който издава последователни звънливи звукове. Всички рицари се разпалят и дрънкат с копията и щитовете си. Вазов. Кършеше снага, протягаше ръка с греблото и дрънкаше гривни. К. Петканов. Мама влезе в къщи и захвана нещо да налива и излива около огъня и да дрънка съдовете. Влайков. 3. Непрех. Разг. Пренебр. Свиря неумело, лошо на струнен или. подобен инструмент. Дрънкам на пиано. Дрънкам на китара. 4. Прех. и непрех. Прен. Разг. Пренебр. Приказвам много и празни приказки, глупости; дърдоря, бърборя. Какво, какво? Какво дрънка тоз? — Пиян е човекът... — не знае какво приказва. Йовков. Непрестанно дрънкаше и му задаваше въпроси, на които, за щастие, не чакаше отговор. Вазов. Дрънкам глупости. Дрънкам врели-некипели. 5. Прех. Прен. Разг. Неодобр. Настоятелно искам нещо от някого. Пък ти му откажи веднъж за всякога, та да те не дрънка вече. Влайков. дрънкам се страд.
дръ̀нкам2, -аш, несв., прех. Диал. Разбивам вълна, памук, парцали. дрънкам се страд.
|