дрънчà, -ѝш, мин. св. -àх, несв., непрех. Диал. Дрънкам (в 1 знач.). Никога звънците на Мариновото стадо не бяха дрънчали тъй високо. Йовков. Навред де чуват се въздишки, / ... / де тежки железа дрънчат, / ... / една се дума чуй сега, / един стон, един глас: Русия! Вазов.
|