|
дръ̀пвам, -аш, несв.; дръ̀пна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. дръ̀пнат, св., прех. 1. С рязко и бързо движение потеглям някого или нещо. Чумакът изгуби търпение, ядоса се и тъй силно го дръпна, че насмалко щеше да го събори от стола му. Йовков. На едно място Андрешко дръпна юздите и спря конете. Елин Пелин. Янко дигна пушката през клоните на храста, премери се и дръпна спусъка. Ем. Коралов. 2. Изтеглям, изскубвам, издърпвам. Тогаз я видях, че се разсърди, дръпна си ръката и го блъсна. Йовков. 3. С теглене отмествам нещо. Предлагам да дръпнем масите край стените. Хар. Русев. || Отвеждам някого настрана; оттеглям го, отстранявам го. Сарандовица дръпна настрана момчето, заведе го вкъщи. Йовков. Дръпни воловете по-настрана, Коте — викна чичо Стойко на момчето. Влайков. 4. В съчет. с някои съществителни получава значението на съществителното, и показва, че действието се извършва напълно, до насита. Дръпвам му един бой. Дръпвам му едно ядене. Дръпвам му един сън. Дръпвам му едно слово. дръпвам се, дръпна се възвр. и страд.
|