дръ̀стя, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. Дръскам. До чешмата други (моми) пък дръстеха, белеха, бухаха, а смехът и веселите им провиквания нямаха край. Ц. Церковски. Запретнали поли, опнали ризи на кръшни снаги, наредили се по бързеите, момите дръстят бели платна от зори. П. Ю. Тодоров.
|