дюшèк, мн. -ци, дюшèка (сл. ч.), м. (тур.). Дебела долна постелка за легло, напълнена с вълна, памук и др. Изнесоха вече на двора юргани, дюшеци, пътеки и покривки и ги тупаха, тръскаха. Чудомир.