Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
е
е-
ев
ег
ед
еж
ез
ей
ек
ел
ем
ен
еп
ер
ес
ет
еф
ех
еч
еш

е1 1. Звукът е. 2. Писмен белег на звук е, шеста буква от азбуката. Печатно е. Ръкописно е.

е2 частица. Понякога удвоено е-е. 1. За посочване, показване, обикн. при там, тъй и др., чието значение подсилва; ето, ей, на. Свекърът е в градината. Ей го е там, до дюлята. Йовков. Нямаме нива, Донке, ами ливада имаме ей таме е, при Божковите върби. Влайков. Голяма мелница — бучи, трещи, брашното тече ей тъй е — като чешма. Йовков. Ето го — е! — отвръща войникът и сочи с пръст в падината. Л. Стоянов. И аз го знам, калино Вело, ала е че такъв ни бил късметът. Влайков. Ще се хвана и аз да поиграя ей там е-е, до Дона лелина и другото момиче. Влайков. 2. Като самостоятелен въпрос: а) При очакване да се продължи разговорът; после, по-нататък, и после? Усети ли те някой? — Е? Македонски бръкна в пазвата и му връчи едно писмо. Вазов. Опита ли го, Тодоре? — Опитах го, опитах го, отче! — Е? — Тънко, вкусно и рязко, рязко! Елин Пелин. б) Отговор при повикване със значение „какво има?“. Димитър се навежда близо до него и ниско му шепне: — Стоиле! — Е!... Йовков. 3. В началото на въпрос: а) При въвеждане на въпрос. Е, къде мислиш сега да вървиш? — попита го Бойчо. Вазов. Е, как ти беше на голите дъски, можа ли да спиш? Йовков. Е, каква е тая отровна вода, бе приятелю? — полюбопитствах пак. Елин Пелин. Е, синко, дойде си, а... сетѝ се за бащиното си огнище! Елин Пелин. Е, решено, нали? — каза той. Вазов. б) При изразяване на възражение или негодувание. Е, че като е горделив? Вазов. Е, това човещина ли е? Вазов. 4. В началото на отговор: а) При потвърждение или съгласие, близко по значение до да, така, добре. Става ли по-яко? — Е, разбира се. Калѝ се. Йовков. Викай и мене заран, щеш ли? — Е, ще те викам. Влайков. Ваша Цвета станала мома. — Е, Ано, на младите що им е работа — да растат. Елин Пелин. || В съчет. с добре, да при подчертаване на съгласието. Е добре, утре ще бъдем всички събрани. Вазов. Че тази стая нали беше на жена ми? Аз тук я оставих... — Е да, ама ние ги разменихме. Елин Пелин. б) При изразяване на възражение, несъгласие, недоволство, укор. Млад е още, вика. — Е, млад съм зер — рече засрамено Станчо. Елин Пелин. Истина ли е, че Вълчан спечелил делото? — Истина е. Спечели го. Е, иди кажи сега, че има правдина на тоз свят. Йовков. Е, синко, отчужди ти се сърцето от нас. Елин Пелин. 5. При подкана, увещание, заповед; хайде. Често с частицата де. Е, да ходим, там ни чакат. Стаматов. Ти ли ще станеш горски? Не ме бивало, а? — Е де, не се сърди. Аз на шега го рекох. Йовков. Е, казвай де! 6. Като междум. Във възклицание за изразяване на възмущение, негодувание, недоволство. Отведнъж из малката врата на тяхната затворена кръчма излезе баща им и се спря с един страшен вик: — Е... сега... свършихте и това!... Да оберете баща си! Елин Пелин. Докторе, докторе! — викаше той... Е-е-е! Много закъсня бе, съсипах се да търся комисия. Караславов.

е3. Вж. съм.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.