Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
е
е-
ев
ег
ед
еж
ез
ей
ек
ел
ем
ен
еп
ер
ес
ет
еф
ех
еч
еш
евакуационен
евакуация
евакуирам
евакуиране
евангелие
евангелист
евангелистка
евангелистки
евангелски
евентуален
евентуално
евентуалност
евзон
евзонски
евин
евклидов
евлюционно
евнух
еволюирам
еволюиране
еволюционен
еволюционизъм
еволюционист
еволюция
евразийски
евреин
еврейка
еврейски
еврейче
евристика
евристичен
евро
еврозона
европеец
европейка
европейски
евросистема
евтин
евтиния
евтино
евфемизъм
евфония

еволю̀ция, мн. няма, ж. (лат.). 1. Постепенно развитие и изменение на нещо, постепенно преминаване от едно състояние в друго. Бих описал тихата, постепенна, но неудържима еволюция на българския дух към всестранен напредък. Вазов. 2. Филос. Развитие, което се изразява в бавни и непрекъснати количествени изменения на нещо без резки скокове и подготвя качествените изменения.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.