Речник

едвà и едвàм нареч. 1. С усилие, с мъка, с труд. Кончето беше слабо, дребно, с разрешена козина. Изправи се, но едва се държеше на краката си. Йовков. Конете едвам лазеха из баирчинката. Елин Пелин. И прегърбен той пристъпя едва, спира се тук-там и стене. Смирненски. || Съвсем слабо. И веч / едва се мяркат очертани / на тъмномодър небосклон / замислените великани / на чутния Атон. Яворов. На запад слънцето трепти, едва гори. П. Р. Славейков. На устните му играеше едва доловима усмивка. Йовков. 2. За количество и степен — само, насмалко, почти. Той, момче едвам на десет години, бе даден за прислужник в току-що основания манастир Света Троица. Елин Пелин. Брегалница не е малка река, но в тези юлски горещини тя едва достига до коленете ни. Л. Стоянов. Те хулеха Драгата, хулеха се помежду си, едва не се сбиха. Йовков. 3. Обикн. при наречия (за време, място и др.) — за означаване пределен момент, от който настъпва ново положение; чак. Засвири гайдата и сякаш едвам сега започна истинската веселба. Йовков. Такива дрехи едва сега взеха да носят. Влайков. Когато момъкът се изправи пред огъня..., едвам, тогава Крайналията позна чертите на своя род. Йовков. 4. Веднага, след като; щом като, току-що. Едвам бе успяла да стори това, вратата се заудря и захлопа. Вазов. □ Едва ли — съмнително е, кой знае, надали. И някога за път обратен / едва ли ще удари час. Яворов. Старата не ще изтрай, / либето... ще ме прежали; / ще прежали, то се знай, / но другарите — едва ли. Вапцаров. Едва ли не — почти. Преди войната разните параходни дружества в Европа се бяха обърнали едва ли не на бюра за търговия с бели роби. Г. Белев. Едва що — току-що. Слънцето, едва що изгряло, отражаваше се в купола на църквата. Ал. Константинов. Едва-едва — съвсем слабо, съвсем малко, много бавно. Тънките му устни трептяха възбудено и някаква екзалтираност, съвсем интелигентска, едва-едва прозираше в погледа му. Вежинов. Едвам свързвам двата края (разг.) — с големи усилия, много трудно успявам да задоволя материалните си нужди.