|
единѝчен, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Един, единствен. Единичен факт. Единичен случай. 2. Който представя една част, който не е двоен. Единична врата. Единични подметки. || Който е предназначен за един човек. Единично легло. 3. Само мн. Отделен, рядък. И ударите следваха непрестанни, безпощадни и смели. Ту единични, ту залпови, те люлееха черната сграда. Смирненски. Нощем, когато всичко заспиваше, по мастиленото небе бръмчаха единични самолети. Вежинов.
|