|
еднообрàзен, -зна, -зно, мн. -зни, прил. 1. Който има еднаква форма с друг. През града бръмчаха към запад същите еднообразни немски камиони. Хар. Русев. || Който има един и същ вид, изглед. Еднообразната снежна пелена приближава хоризонта. Йовков. Еднообразно поле. 2. Който се повтаря постоянно един и същ, в който няма разнообразие. || Който не се променя, който е винаги един и същ; монотонен. Между тропота от нозе и подвиквания се нижеше глухата и еднообразна свирня на гъдулка. Ст. Загорчинов. Еднообразен живот.
|